Район Приморски, Община Варна

Аладжа манастир

Аладжа манастир е най – известният средновековен скален манастир по българското Черноморие, обитаван от монаси – отшелници през 13 – 14 век Намира се на около 17 км от град Варна и на 3 км от курорта „Златни пясъци“. Името „аладжа“ (от турски: alaca) е от персийски или арабски произход и означава „пъстър, шарен“.

Помещенията на манастира са на две нива, издълбани във варовикова скала висока 40 м. На първото ниво са разположени манастирската църква, монашеските килии, трапезарията и кухня, малка гробищна църква, костница и стопански помещения. В източната част на второто равнище в естествена ниша е изграден манастирския параклис.

След падането на България под турско робство манастирът постепенно запада и в началото на 17 век е изоставен.
През 1912 г. Аладжа манастир е обявен за народна старина, а през 1957 г. – за архитектурен паметник на културата от национално значение.

В наши дни Аладжа манастир функционира като музеен и туристически обект.

Дворец на културата и спорта

Дворец на културата и спорта е многофункционален комплекс, един от символите на Варна, впечатляващ с иновативна и авангардна архитектурна визия.

Под покрива на Дворец на културата и спорта – Варна са провеждани над седемдесет фестивала, европейски и световни първенства, конгреси, изложения, спектакли и концерти.
Днес зала „Конгресна“ на Дворец на културата и спорта е изцяло обновена. Капацитетът на залата е увеличен от 3000 на 5000 места.

Пригодена е за 26 вида спорт: баскетбол, волейбол, хандбал, футбол на малки врати, спортна гимнастика, художествена гимнастика, борба, бокс, джудо, бойни спортове, вдигане на тежести, спортни танци, аеробика и др. Залата разполага с игрално поле 45м/27м. Има официална ложа със самостоятелен вход и капацитет 95 места. Мобилната сцена се преустройва в трибуна, като разширява капацитета на седящите места до 5116.

В зала „Конгресна“ се провеждат Световната лига по волейбол, Световна купа по спортна гимнастика, редица европейски първенства, концерти, конгреси и други културни и спортни мероприятия.

Евксиногард

Само на 8 километра северно от град Варна, край брега на морето, се намира първата и най-старата извънградска резиденция на българските владетели от последното българско царство. Това е прочутият „Евксиноград”, известен с великолепните си градини, паметник на парковото изкуство от световна величина. Дворецът е недвижима културна ценност от национално значение.

Целият "Евксиноград" се разпростира върху близо 900 декара земя, собственост на българската държава, и включва освен основната постройка на двореца, още оранжерии за редки растителни видове и живи цветя, френска градина и английски парк, винарска изба с ново засадени лозя, спортен комплекс, няколко ваканционни вили, бившата резиденция на държавния глава, хотелска и административна част с ресторант, както и няколко постройки, където в миналото са се помещавали царската прислуга и конюшнята.

Началото е поставено през 1880 г., когато княз Батенберг посещава Варна и манастира „Свети Димитър“, който се намирал на мястото на днешната резиденция. Мястото толкова му харесало, че 2 години по – късно варненската община му подарява манастира и прилежащите земи.

Изграждането на двореца завършва през 1900 г., като външният му вид наподобява френските ренесансови дворци от 18 век. Просторни зали, стилна английска мебел, мраморни камини, френски полилеи, редки картини, копринени тапети в златисто…., всичко това добринася за впечатляващия интериор.

Прилежащият към двореца парк включва рядка колекция от дървета, някои от които единствени на Балканския полуостров. В оранжериите и декоративния разсадник се отглеждат повече от 500 вида цветя и над 200 вида фиданки.
Важна част от резиденцията е и винарната , построена през 1891 година. Днес тя се слави с белите си вина и доброто бренди. Отворена е за посетители и в нея се организират дегустации.

С „Евксиногард” е свързан и знаков момент от българската история - именно тук на 6 септември 1885 г. княз Александър І, който пристигнал седмица по-рано на почивка, подписва Указа за Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Екопарк

Университетската ботаническа градина във Варна е първият Eкопарк в страната, хармонично съчетаващ в себе си изкуствени и естествени екосистеми. Паркът е разположен на площ от 360 дка. В него се срещат над 300 вида екзотични дървета и храсти, тревистите растения са повече от 100 вида, а колекцията от ириси наброява близо 250 сорта. Забележителен е и розариумът, приютил повече от 70 вида рози.

На територията на Екопарка има и археологически находки: „Римска гробница,,„Делвите” и „Римска вила”.
Университетската ботаническа градина – Екопарк, разположена на 8 км от центъра на Варна предлага организиране на зелени училища, градински партита, сватбени тържества, семеен пикник, ползване на барбекю-кътове, забавни разходки с конски впрягове, уроци по езда.

Парк Златни пясъци

Природният парк „Златни пясъци” се намира на 17 км североизточно от град Варна и е с площ от 13,2 кв.км.
Идеята за създаване на парк е документирана още през 1915 г., но тя се превръща в реалност на 3 февруари 1943 година, когато с постановление на Министерството на земеделието и държавните имоти част от Държавната гора “Хачука” на площ от 2,4 кв. км е обявена за

Народен парк „Златни пясъци”. Целта при създаването на парка е запазване и защита на ценни растителни и животински съобщества и характерни ландшафти.

Природният парк е Защитена зона за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, част от екологичната мрежа Натура 2000.

Природният парк „Златни пясъци” граничи с Курортен комплекс „Златни пясъци” и Аладжа манастир.
Днес в природния парк има обособени кътове за отдих, изградени са и туристически пътеки.

Св. св. Константин и Елена

Разположен само на 8 км от морската ни столица, Варна, Курортен комплекс „Св. св. Константин и Елена“ е най-старият български черноморски курорт. Предишното му име „Дружба“ е все още доста популярно не само сред варненци, но и в цяла България.
Курортът съчетава по уникален начин спокойствието на природните дадености с модерни комплекси и разнообразие от услуги. Комбинацията от термална вода, море, пясък и вековен парк правят мястото изключително подходящо за здравословна ваканция или кратко романтично бягство.

През 1905 г., по инициатива на българската царица Елеонора, започва строежът на първия морски санаториум в България – за деца болни от костно-ставна туберкулоза. С активното съдействие на д-р Параскев Стоянов за първи път в България се въвежда морелечението, слънцелечението и калолечението.

Първият почивен дом е построен през 1908 година. През 1913 – 1918 г. е засадена малка борова гора със семена от черен бор, донесени от Франция, а край морето – явор, липа, топола, див кестен. Залесени са много декоративни растения. Оформени са алеи и цветни градинки.

През март 1925 година Община Варна взима решение за строителство  в курорта на почивни станции на различни ведомства. В началото на 30-те години на ХХ век е дадено началото на строителството на първата почивна и гроздолечебна станция.

Със създаването на стопанско предприятие „Балкантурист“ през 1948 година, са сключени договори за посрещане в България на чешки туристи.

На 1 декември 1955 г. Министерският съвет издава постановление за построяването на двата курортни комплекса край Варна: „Дружба” / Св.св.Константин и Елена”/ и „Златни пясъци”.

Днес комплексът има изградена модерна инфраструктура, обекти от търговски и обществен характер, нова хотелска база в съзвучие с изискванията на съвременната архитектура и световните стандарти в туристическия бранш. В последните години Курортният „Св. св. Константин и Елена“ със своите 7 горещи минерални извора се налага като целогодишен балнеоложки център.